Битката при Ахелой се е състяла на на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока. България печели решителна победа.
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година. Като следствие от тежкото поражение на византийските войски, южната граница на България е преместена много повече на юг, в планината Странджа
Твърди се, че византийската армия наброявала повече от 60000 - 80000 души. От тях се спасяват само около 1000 - 2000 конника от не влязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят по пясъчната ивица, намираща се на десния фланг на византийската армия и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало (на "прабългарски" Тутхон), намиращ се само на 10 километра от мястото на битката. От българска страна загубите са около 20000 войници - предимно пехотинци от различните видове пехота и то предимно от централната част на бойния строй. И от двете страни пленници не са взимани.
Интересно е да се отбележи, че подобна тактика е използвал и канът на Волжска България - Габдула Челбир през септември 1223 година срещу татарите. Тогава при Самара (известна сега като Жигули) той разбива войските на самия Чингис хан. Тази битка е известна сред азиатските народи и в Русия като "Овнешката битка", тъй като всеки един от пленените татари (около 4000 души) е разменен за по един овен, а предводителят на татарската войска - Уран - сина на Субетей багатур, като по-глупав - за 10 овена .
